Изберете страница

IIFYM (“If it fits your macros“) е популярен тренд в т.н. фитнес-среди, започнат от Антъни Колова

Идеята и основното предимство на IIFYM е осъзнаването, че на нивото на макронутриентите (протеини, въглехидрати, мазнини) наистина няма “лоши” и “добри” храни. Ако човек последователно спазва определена макро-цел (т.е. определени грамове протеини, въглехидрати и мазнини), то дали те ще бъдат набавяни от бургери или ориз и пилешки гърди в крайна сметка няма значение, стига на края на деня количеството протеин, въглехидрат и мазнини да е едно и също.

Разбира се, нещата са малко по-сложни. Дори на нивото на макронутриентите има разлика между животински или растителен протеин, между фруктоза (захар от плодовете) и рафинирана захар, между наситени и ненаситени мазнини. От друга страна важи и по-общото съображение, че макар 2000 kcal шоколад да са равни на 2000 kcal от балансирана диета от гледна точка на нетния енергоразход или консумираното количество енергия, то все пак съотношението на трите макронутриента е съвсем различно, а не по-малко важно остава и присъствието или не и на микронутриенти и фибри.

Хората, поддържащи IIFYM концепцията, не настояват да приемаме 2000 кcal от шоколад

Обикновено основното им послание е, че 10 до 15% или дори 20% от дневния калориен прием би могъл да идва и от храни, които обикновено не се окачествяват като „здравословни“, без това да оказва особен ефект върху цялостния резултат от даден хранителен режим. Все пак калориите са калории, а макронутриентите – също (10 грама повече наситени мазнини за деня обикновено не променят нищо).

Проблемът с IIFYM идва по-скоро от факта, че по този начин се поддържа посланието, че „всеки ден може да бъде отчасти свободен ден (или “cheat day“ на англ.). Ако влиза в макросите (IIFYM), то може всеки ден да се яде шоколад.  Така обаче се създава впечатлението, че спазването на определено хранене е някакъв тип тежест или компромис.

От друга страна, често пъти IIFYM като концепция бива критикувана и откъм средите на бодибилдърите, като основната причина е това, че подобни методи отнемат от „гордостта на професията“. С други думи, бодибилдър, който би ял шоколад вместо ориз, би бил по-малко бодибилдър или не би представял професията достойно. Това също е разбираемо – например никой сериозен психолог не би бил съгласен с твърденията на непрофесионалистите, че всъщност малко или много „всеки човек е психолог“.

Идеята на Diet Hack e, че не трябва да се правят компромиси с последователното хранене. Донякъде споделяме съображенията и на бодибилдърите, но основната причина да не сме съгласни с IIFYM, както я представихме по-горе, е, че просто не изглежда правилно, ако някой ежедневно се опитва да „излъже режима“. Храненето трябва да бъде последователно и премерено, но от друга страна и ненатрапчиво и споделимо; храненето също така следва да създава възможността останалата част от ежедневието да върви гладко (доколкото е възможно) и в същото време да не бъде просто едно от многото неща, които вършим, а да представлява част от деня, на която се наслаждаваме.

Вземи 20% отстъпка

Абонирай се и получи 20% отстъпка за първата си поръчка.